„ИВА”
Николай Николаевич Асеев/Штальбаум (1889-1963 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЪРБА
Аз на седми етаж на балкона си имам зеленичка ива.
Вятър духне ли, нейната сянка в стената клони.
Как тревожна е, колко е волна и жизнелюбива
тази трепетна дан на природата в моите дни!
Вятър брули я, нейните клони накланя ревниво,
сякаш иска върбата да върне към земен покой;
с мен е моята ива, зелената гъвкава ива,
с мен е в студ вледеняващ и в хапещ безжалостен зной.
Под балкона ще мине критик и презрително-криво
ще рече: „Що за чудо! Върби зеленят всеки ден!”
Да, но не и на седмия! Ива е чудо красиво,
че с гората сбогува се и се засели при мен.
Ударения
ВЪРБА
Аз на се́дми ета́ж на балко́на си и́мам зеле́ничка и́ва.
Вя́тър ду́хне ли, не́йната ся́нка в стена́та клони́.
Ка́к трево́жна е, ко́лко е во́лна и жизнелюби́ва
та́зи тре́петна да́н на приро́дата в мо́ите дни́!
Вя́тър бру́ли я, не́йните кло́ни накла́ня ревни́во,
ся́каш и́ска върба́та да въ́рне към зе́мен поко́й;
с ме́н е мо́ята и́ва, зеле́ната гъ́вкава и́ва,
с ме́н е в сту́д вледеня́вашт и в ха́пешт безжа́лостен зно́й.
Под балко́на ште ми́не крити́к и презри́телно-кри́во
ште рече́: „Што́ за чу́до! Върби́ зеленя́т все́ки де́н!”
Да́, но не́ и на се́дмия! И́ва е чу́до краси́во,
че с гора́та сбогу́ва се и се засе́ли при ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Асеев
ИВА
У меня на седьмом этаже, на балконе, – зеленая ива.
Если ветер, то тень от ветвей ее ходит стеной;
это очень тревожно и очень вольнолюбиво –
беспокойство природы, живущее рядом со мной!
Ветер гнет ее ветви и клонит их книзу ретиво,
словно хочет вернуть ее к жизни обычной, земной;
но – со мной моя ива, зеленая гибкая ива,
в леденящую стужу и в неутоляемый зной.
Критик мимо пройдет, ухмыльнувшись презрительно-криво:
– Эко диво! Все ивы везде зеленеют весной! –
Да, но не на седьмом же! И это действительно диво,
что, расставшись с лесами, она поселилась со мной!
---------------
Руският поет и преводач Николай Николаевич Асеев (истинска фамилия Штальбаум) е роден на 28 юни/10 юли 1889 г. в Лгов, Курска губерния. Завършил е Московския търговски институт и филологическите факултети при Московския и Харковския университет. Близък приятел е на Маяковски и на Пастернак. Следва литературните направления социалистически реализъм и футуризъм. Автор е на над 70 стихосбирки, между които „Ночная флейта” (1914 г.), „Зор” (1914 г.), „Николай Асеев, Григорий Петников” (1915 г.), „Ой конин дан окейн!” (1916 г.), „Оксана” (1916 г.), „Бомба” (1921 г.), „Сибирская бась” (1922 г.), „Софрон на фронте” (1922 г.), „Аржаной декрет” (1922 г.), „Стальной соловей” (1922 г.), „Совет ветров” (1923 г.), „Необычайные приключения мистера Веста в стране большевиков” (1924 г.), „Октябрьские песни” (1925 г.), „За рядом ряд” (1925 г.) и др.; на книги с проза като „Расстрелянная земля” (1925 г.) и др. По негови сценарии са заснети филмите „Броненосецът Потьомкин” (1925 г.) и „Федкината правда” (1925 г.). Умира на 16 юли 1963 г. в Москва.